Въпрос, който звучи прост… но носи отговор, който тежи.
Учениците от 2 клас ни показаха не просто проект, а истина, че всяко нещо, което изхвърляме, остава. Понякога не за дни, не за години… а за векове.
Една пластмасова бутилка ще „живее“ много по-дълго от нас. Една метална кутия ще надживее поколения. А природата… тя търпеливо чака да ѝ дадем шанс да диша отново.
С детска искреност и чисто сърце те ни напомниха нещо, което често забравяме:
Земята не е просто място. Тя е наш дом. 
Днес, в Деня на Земята, нека се запитаме какво ще оставим след себе си?
Следа… или грижа?
Замърсяване… или надежда?
Бъдещето не е далеч. То стои пред нас в очите на децата.
И започва с малките ни избори днес.