Ето някои от интересните факти, които впечатлиха децата и част от които ние навярно сме позабравили:

Плиска е смятана за първата столица на България. Открита е случайно от чешко-български археолог Карел Шкорпил. Говори се, че като размери, Плиска е била по-голяма от Константинопол. В продължение на два века, от периода между 681 и 893 година, този град не само е бил сърцето на политическата, военна, културна и икономическа дейност на българската държава, но също така е оставил неизгладим отпечатък като един от най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Плиска се разполага на стратегическо кръстопътно място, обградено от могъщи крепостни стени, които служат за непреодолима защита. Владетели на Плиска са били Хан Аспарух (680-700), Хан Тервел (700-721), Хан Крум (802-814), Хан Омуртаг (814-831), Хан Маламир (831-836), Хан Пресиан  (836-852), Княз Борис I Михаил (852-889) и др. Учениците посетиха  историко-археологическия резерват „Плиска” и Историческия музей. Те разгледаха останките от мащабното строителство на този средновековен град, обкръжен със земен ров и вал, се разпростират на площ от около 23 кв. км.

Дворът на кирилицата напомня за царственото място, където най-значимите исторически личности определят с кирилското слово духовния път на много националности и култури. Всеки посетител тук усеща духа на миналото, неговото величие и се изпълва с гордост, че познавайки кирилските букви, той е  част от културното наследство, създадено на това свещено място. Дворът на кирилицата е мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството. Всеки ученик от групата намери своята буква и се опита да разгадае скритата символика вплетена в нея.

Преслав възниква по времето на кан Омуртаг през първата половина на 9-ти век като военен гарнизон. След църковния събор от 893 г. и провъзгласяването на Симеон за княз на българите, седалището на владетеля се премества в Преслав, който става е втората столица на България. Градът постепенно се превръща в един от най-красивите за онова време градове в Европа, в културно и просветно средище. Той се свързва с и се свързва с т.нар. “Златен век” на българите.  Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма. Особено развитие бележи преславската рисувана керамика. Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници. В архитектурно отношение Велики Преслав е забележителен със своята канализация и водоснабдяване. През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През ХІ-ХІІ в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост. Бидейки на това място, гледайки подготвените кратките филми и представените експозиции показващи съкровищата на тази отминала в исторически план епоха, в нашето младо поколение се породиха чувства на патриотизъм и признателност.

Всички си тръгнаха одухотворени, заредени с положителни емоции, жадни за нови знания и с желание за още пътешествия!