Етапи на развитие
Монтесори философията разделя човешкото развитие на чувствителни, взаимосвързани периоди. Това са периоди, през който детето има повишена възприемчивост в определена област – движение, сетива, език, ред. Децата са привлечени към дейностите и материалите, които отговарят на нуждите им за развитие. Ролята на възрастния е да представи съдържателни за детето занимания, в съответствие с чувствителния период, към които то е естествено любопитно. По този начин децата възприемат ученето като игра и то се осъществява без никакво усилие. Втората фаза на развитие на детето между 6 и 12 години Монтесори определя като спокойната фаза, през която детето много иска да учи и иска да се чувства част от група. Характеризиращият чувствителен период, който се проявява в тази фаза е свързан с развитието на детския морал и възприемането на културата.
Самостоятелни личности
Учениците биват стимулирани от средата, взаимодействайки си с нея и това ускорява тяхното развитие. Всяко дете, следвайки вътрешния си компас знае кога е готово да усвои нови умения и да включи нови стимули в своите действия. Монтесори подходът уважава индивидуалните нужди на детето и му помага да се изгради като самостоятелна личност. Учениците не биват сравнявани помежду си, а се цени уникалността на всяко дете. Водещото в системата е любовта и уважението към всичко и всички. И в унисон с тези принципи, няма нито наказания, нито награди, нито похвали.
Свобода и самодисциплина
Децата в класната стая Монтесори имат свободата да правят собствен избор сред дейности, които са в рамките на техните възможности. Ученикът избира какво да прави и след това е отговорен за собственото си решение и съответно трябва да се справи с последствията от него. По време на индивидуалната си работа ученикът развива съзнание за своите възможности-границите на своите умения и интелект, за естествените ограничения на времето и пространството, както и за правилата и задълженията в учебното заведение. По този начин свобода на избор идва с отговорността и уважението към себе си, към другите, и към заобикалящата среда. Този вид свобода развива самоконтрол и вътрешна дисциплина в детето. Самодисциплината е ключова в Монтесори подхода.
Концентрация
Методът на Мария Монтесори е базиран на нуждата на детето да учи чрез правене, а концентрацията е ключът към ученето. Тя се проявява естествено, когато се усетят вътрешните нужди на детето и то е ангажирано със смислено занимание, което отговаря точно на неговите индивидуални интереси. Така детето е изцяло погълнато от процеса на учене и се чувства вътрешно спокойно и мотивирано. Когато е естествено концентрирано детето показва пълния потенциал на своите знания.
Помогни ми да го направя сам
Това е основният принцип на иновативния метод, който печели все повече привърженици в цял свят заради свободата в ученето и придобиването на навици на базата на собствен опит. Принципът подкрепя уникалността на всяко човешко същество. Монтесори материалите са проектирани така, че ученикът да разбере дали греши и да търси начини сам да поправи грешката си без да му се казва как да го направи. При всяка дейност се следва логическа последователност. Така учениците се научават сами да се справят със задачите, а учителят подкрепя детето към функционална и интелектуална самостоятелност.
Подготвена среда
Монтесори определя средата като основен фактор за спонтанното учене на детето. Тя вярва, че обстановката трябва да подкрепя цялостното развитие на ученика и да предлага възможности за развитието на пълния потенциал на всеки индивид. Материалите са разделени в шест области: упражнения от практическия живот, усъвършенстване на сетивата, математика, език, опознаване и разбиране на света (като история, география, наука и т.н.) и изкуство. Целта е да се развият всички способности: двигателните, емоционалните, социалните, когнитивните и езиковите.
Социална ангажираност
Учителите и другите деца моделират подходящо и учтиво поведение както в общуването, така и при използване на активностите в класната стая. Монтесори предлага групирания на децата, наподобяващи семейството, в което по-големите, приспособили се деца, моделират поведението на по-малките. Те също така имат възможността да станат “учители”, когато по-малко дете има нужда от помощ или иска да знае как се използва даден материал. В Монтесори класната стая наблюдаваме много примери на внимание, състрадание, а също и осигуряване на достатъчно време на по-малките деца да се справят сами с поставените задачи. От тази спонтанна подкрепа се ражда единството на групата, което генерира учтиво отношение един към друг и щедрост. „Това единство родено сред децата, което е продукт на спонтанна нужда, направлявана от подсъзнателна сила и одухотворена от социалния дух е един феномен, който има нужда от име, и аз го наричам “сплотена социална единица” (Монтесори, 1988).
Учителят – фасилитатор
Учителите трябва да са дълбоко уверени в детския потенциал и да са сигурни, че средата отговаря на детските нужди и интереси. Ролята на учителя в подготовката и поддържането на благоприятна среда е ключова. По този начин той помага индиректно на детето да следва естествения си ход на развитие. Монтесори описва учителя като някой, който като филмов режисьор организира всичко, което се случва в класната стая, за да може детето да учи спонтанно. Днешните Монтесори учители се възприемат по-скоро като фасилитатори, те направляват и помагат на децата да използват ресурсите на класната стая. Така учителят прави връзката между средата, материалите и детето. Тази връзка е активна по отношение на подготовка и достъпност на средата, но е пасивна по отношение на конвенционалната роля на учителя.