Методът Монтесори е ориентиран към естественото желание и капацитета на децата да учат. Д-р Мария Монтесори осъзнава, че създавайки подходяща среда и материали за децата и под ръководството на наблюдателен и грижовен учител, се развива пълния потенциал на детето.
Основното за метода Монтесори е, че се сформират групи с деца на различна възраст с цел по-малките да се учат от по-големите. Ролята на възрастния/учителя/родителя е да съблюдава процеса и да го води, но да не се намесва активно в него. Този тип комуникация е изключително полезна за всички страни. Децата се научават на взаимоуважение и толерантност.
Най-важното за метода Монтесори е, че всяко дете е уникално и към него трябва да се подхожда индивидуално. Задачата на учителя е да обучава, зачитайки достойнството на всеки ученик и да възпитава без да порицава, като това преминава под формата на свободна и групова работа в предварително подготвената среда. За да се обезпечи плавния преход от предметното към абстрактното мислене на децата, са осигурени материали и пособия, позволяващи максимално включване в процеса на обучение на всички функции на възприятието – двигателни, зрителни, слухови.
В Монтесори средата ученикът сам определя времето, удобното за него темпо на усвояване на материала. Той може да се движи самостоятелно и да избира място за своята дейност. Ученикът има възможност да избере тази дейност, която е най-близо до актуалните за него задачи и потребности, като така развива вътрешна самодисциплина, умение за самостоятелно намиране и поправяне на грешките. Акцентът на метода Монтесори е насочен върху самообучението. Ученето се случва не насила, а радостно и с увлечение, защото знанията, които не са придобити с механично „зубрене“, остават в паметта за дълго време. Така училището може да бъде място за интригуващи и радостни открития.